Данчо
Трейлър на "88MHz" |
Човекът,
най-вероятно посетил повече постановки от всеки друг театрален зрител, всъщност
не вижда като останалите. Но усеща и разбира света на театъра така,
както малко от нас някога сигурно ще успеят.
Няма да говоря
за него, защото други хора вече са го направили и то по един толкова красив
начин, че за тях ми е думата.
За Данчо има
заснет цял филм. Документален. Личен. Светъл.
Казвам цял, защото така си е
израза, но на мен не ми стигна. Оставаше ми се по за дълго и с него, и с хората около него.
Благодаря до
безкрай на Яна Титова и на екипа ѝ, че ме доближи до Йордан Георгиев така, както аз с неловкото си и
често неуместно поведение никога не съм могла да се доближа.
Обичам да ходя
сама на кино и отивайки на "88MHz" знаех, че няма да ми е самотно. Защото
имах среща с чудесен човек. И с близките му хора, които са късметлии да го
познават добре и да се превръщат в топлата връзка межу него и мен за едни
45 минути. Естествено, че в залата имаше и други хора. Но филмът е толкова откровен, че сякаш само мен бяха поканили да си поговорим.
Срещата ни си имаше от всичко. Като на сбирка с любими хора се посмях добре, поплаках малко
(нямам стопер на сърцето – каквото е вътре, е навън) , и си тръгнах с усещането, че имаме още да си говорим и следващият път ще остана
повече.
"88MHz" са
честотата на лекотата. Да срещна Йордан Георгиев на тези вълни ме накара да се
усмихвам дълго след това и ме убеди за пореден път, че няма нищо невъзможно, и
че когато ти е светло отвътре – осветяваш и навън. Благодаря отново.
„88MHz“ беше и днес в Дом на киното, но го изпуснахте.
Следващият ви шанс е на 14.02.2018, 20.30ч, пак там. Аз бих отишла, много обич има в този филм.
ПС: Всеки, който е
бил поне веднъж на театрална премиера в София, е виждал Йордан Георгиев. Много
хора най-вероятно са слушали предаването му „Без маски“ или са чели книгите му
с интервюта.
Бъдете като тях.
Бъдете повече от тях - запознайте се.
Коментари
Публикуване на коментар