Данчо

Трейлър на "88MHz"

Човекът, най-вероятно посетил повече постановки от всеки друг театрален зрител, всъщност не вижда като останалите. Но усеща и разбира света на театъра така, както малко от нас някога сигурно ще успеят.

Няма да говоря за него, защото други хора вече са го направили и то по един толкова красив начин, че за тях ми е думата.

За Данчо има заснет цял филм. Документален. Личен. Светъл. 

Казвам цял, защото така си е израза, но на мен не ми стигна. Оставаше ми се по за дълго и с него, и с хората около него.

Благодаря до безкрай на Яна Титова и на екипа ѝ, че ме доближи до Йордан  Георгиев така, както аз с неловкото си и често неуместно поведение никога не съм могла да се доближа.

Обичам да ходя сама на кино и отивайки на  "88MHz" знаех, че няма да ми е самотно. Защото имах среща с чудесен човек. И с близките му хора, които са късметлии да го познават добре и да се превръщат в топлата връзка межу него и мен за едни 45 минути. Естествено, че в залата имаше и други хора. Но филмът е толкова откровен, че сякаш само мен бяха поканили да си поговорим.

Срещата ни си имаше от всичко. Като на сбирка с любими хора се посмях добре, поплаках малко (нямам стопер на сърцето – каквото е вътре, е навън) , и си тръгнах  с усещането, че имаме още  да си говорим и следващият път ще остана повече.

"88MHz" са честотата на лекотата. Да срещна Йордан Георгиев на тези вълни ме накара да се усмихвам дълго след това и ме убеди за пореден път, че няма нищо невъзможно, и че когато ти е светло отвътре – осветяваш и навън. Благодаря отново.

 „88MHz“ беше и днес в Дом на киното, но го изпуснахте. Следващият ви шанс е на 14.02.2018, 20.30ч, пак там. Аз бих отишла, много обич има в този филм.

ПС: Всеки, който е бил поне веднъж на театрална премиера в София, е виждал Йордан Георгиев. Много хора най-вероятно са слушали предаването му „Без маски“ или са чели книгите му с интервюта. 

Бъдете като тях. 

Бъдете повече от тях - запознайте се.