All I Love

Какво става когато трудностите изведнъж стават общи и по-големи от личната угриженост за собственото благосъстояние? Позволявам си да харесвам времето, в което се налага да живея днес, и кой знае докога, с уговорката, че присъствам от удобството на домашния уют на принудителната изолация, завар(д)ила ме с любим човек, работа от вкъщи, стабилна интернет връзка и достатъчно храна в хладилника. Не харесвам, че хиляди хора умират и изнемогват навсякъде по света. След като минах през първоначалните етапи на паника и преяждане с новини, теории и апокалипсиси обаче, се видях принудена (както предполагам всички ни) да направя съзнателен избор как да приема случващото се и как да се държа със себе си и света. И това е нещото, което виждам като безценна възможност за проверка на наученото досега. Съм ли добра? Осъзната? Смела? Разбираща? Съчувстваща? Споделяща? Съм ли това, което искам да бъда? Бих ли остана със себе си в дни и месеци на изолация ако бях друг човек, принуден да съжите

Една година (и 2 месеца - този пост беше плануван за началото на февруари ;))  откакто има Sofar Sounds Sofia и една година, в която София звучи по-добре. Sofar се появи в момент, в който бях тотално отегчена от нощния живот в София и се чудех в мен ли е проблемът , в него ли е. Още не съм стигнала до самобичуване и депресивни мисли на тема възраст и винях София и еднообразието ѝ. Знаех как ще си прекарам на местата, които обичам, кой ще срещна, какво ще слушам, колко точно ще изпия. (една бира/две чаши винo) И нямах никакво желания да преповтарям схемата, така че бях ограничила излизанията си вечер до големи концерти и се наслаждавах на уютни сбирки в домашни условия. Това всъщност и досега си е така. Но.. откакто има Софар в София, имам събитие, което си чакам всеки месец. Като всяко велико нещо  всичко започва с малкия кръг на влияние - на 2ма приятели в Лондон им писва да ходят по барове, в които не могат да чуят музикантите, които свирят, докато хората си крещят и вдиг

Трейлър на "88MHz" Човекът, най-вероятно посетил повече постановки от всеки друг театрален зрител, всъщност не вижда като останалите. Но усеща и разбира света на театъра така, както малко от нас някога сигурно ще успеят. Няма да говоря за него, защото други хора вече са го направили и то по един толкова красив начин, че за тях ми е думата. За Данчо има заснет цял филм. Документален. Личен. Светъл.  Казвам цял, защото така си е израза, но на мен не ми стигна. Оставаше ми се по за дълго и с него, и с хората около него. Благодаря до безкрай на Яна Титова и на екипа ѝ, че ме доближи до Йордан  Георгиев така, както аз с неловкото си и често неуместно поведение никога не съм могла да се доближа. Обичам да ходя сама на кино и отивайки на  " 88MHz"  знаех, че няма да ми е самотно. Защото имах среща с чудесен човек. И с близките му хора, които са късметлии да го познават добре и да се превръщат в топлата връзка межу него и мен за едни 45 минути. Есте

Око и корица Започвам си с нещо, което хич не е ново, обаче като не съм го отразила публично навреме, си идва с малко закъснение. За книга става дума, за разкази.  Писани от Боян Крачолов, който ми е на сърце, защото ми говори на "Алисо" без това да звучи грубо.  Не харесвам патоса на “Ние,младите”, “Дайте път на младите” и “Що е сторено от млад е все добро”, така че фактът, че е млад и това му е първата публикувана книга е тотално без значение. Не заради младостта  му си заслужава да се чете. А защото повлича в един любим свят,  от който всяка сутрин с мъка се откъсвам, за да се впусна в реалността. Хората може и да сънуваме различни неща поотделно, но всички имаме едни тайни светове, в които аз лично с любопитство надничам при първа възможност. Боян Крачолов Та, Боян ме пуска в неговите и се чувствам сякаш само моето присъствие е липсвало, за да бъде картинката завършена. Трябвали са ѝ на книгата моите чифт очи. С които много внимавам да не мигна, за

"All I love" е мястото, където без всякаква вътрешна цензора и съобразителност ще споделям впечатленията си от страхотните хора, които срещам всеки ден. Вярвам, че хората, които правят дните ми по-светли заслужават да бъдат хвалени, ласкани, обичани и заливани с признателност. Искам повече хора да знаят за тях и да имат смелостта да бъдат най-пълноценната версия на себе си. Стената ми във фейсбук се оказа тясна за всичко, което искам да разкажа, свързано с тях. На ден трябва да поствам поне по 3 събития, за да споделям всичко, което мои приятели, познати, приятели на познати и познати на уж непознати правят и което ме кара да вярвам, че има смисъл да съм наоколо. Затова.. ще бъде блог.