Songs from a room
Една година (и 2 месеца - този пост беше плануван за началото на февруари ;)) откакто има Sofar Sounds Sofia и една година, в която София звучи по-добре. Sofar се появи в момент, в който бях тотално отегчена от нощния живот в София и се чудех в мен ли е проблемът , в него ли е. Още не съм стигнала до самобичуване и депресивни мисли на тема възраст и винях София и еднообразието ѝ. Знаех как ще си прекарам на местата, които обичам, кой ще срещна, какво ще слушам, колко точно ще изпия. (една бира/две чаши винo) И нямах никакво желания да преповтарям схемата, така че бях ограничила излизанията си вечер до големи концерти и се наслаждавах на уютни сбирки в домашни условия. Това всъщност и досега си е така. Но.. откакто има Софар в София, имам събитие, което си чакам всеки месец. Като всяко велико нещо всичко започва с малкия кръг на влияние - на 2ма приятели в Лондон им писва да ходят по барове, в които не могат да чуят музикантите, които свирят, докато хората си крещят и вдиг