All I Love

Трейлър на "88MHz" Човекът, най-вероятно посетил повече постановки от всеки друг театрален зрител, всъщност не вижда като останалите. Но усеща и разбира света на театъра така, както малко от нас някога сигурно ще успеят. Няма да говоря за него, защото други хора вече са го направили и то по един толкова красив начин, че за тях ми е думата. За Данчо има заснет цял филм. Документален. Личен. Светъл.  Казвам цял, защото така си е израза, но на мен не ми стигна. Оставаше ми се по за дълго и с него, и с хората около него. Благодаря до безкрай на Яна Титова и на екипа ѝ, че ме доближи до Йордан  Георгиев така, както аз с неловкото си и често неуместно поведение никога не съм могла да се доближа. Обичам да ходя сама на кино и отивайки на  " 88MHz"  знаех, че няма да ми е самотно. Защото имах среща с чудесен човек. И с близките му хора, които са късметлии да го познават добре и да се превръщат в топлата връзка межу него и мен за едни 45 минути. Есте

Око и корица Започвам си с нещо, което хич не е ново, обаче като не съм го отразила публично навреме, си идва с малко закъснение. За книга става дума, за разкази.  Писани от Боян Крачолов, който ми е на сърце, защото ми говори на "Алисо" без това да звучи грубо.  Не харесвам патоса на “Ние,младите”, “Дайте път на младите” и “Що е сторено от млад е все добро”, така че фактът, че е млад и това му е първата публикувана книга е тотално без значение. Не заради младостта  му си заслужава да се чете. А защото повлича в един любим свят,  от който всяка сутрин с мъка се откъсвам, за да се впусна в реалността. Хората може и да сънуваме различни неща поотделно, но всички имаме едни тайни светове, в които аз лично с любопитство надничам при първа възможност. Боян Крачолов Та, Боян ме пуска в неговите и се чувствам сякаш само моето присъствие е липсвало, за да бъде картинката завършена. Трябвали са ѝ на книгата моите чифт очи. С които много внимавам да не мигна, за

"All I love" е мястото, където без всякаква вътрешна цензора и съобразителност ще споделям впечатленията си от страхотните хора, които срещам всеки ден. Вярвам, че хората, които правят дните ми по-светли заслужават да бъдат хвалени, ласкани, обичани и заливани с признателност. Искам повече хора да знаят за тях и да имат смелостта да бъдат най-пълноценната версия на себе си. Стената ми във фейсбук се оказа тясна за всичко, което искам да разкажа, свързано с тях. На ден трябва да поствам поне по 3 събития, за да споделям всичко, което мои приятели, познати, приятели на познати и познати на уж непознати правят и което ме кара да вярвам, че има смисъл да съм наоколо. Затова.. ще бъде блог.