Боян и сънищата

Око и корица

Започвам си с нещо, което хич не е ново, обаче като не съм го отразила публично навреме, си идва с малко закъснение.

За книга става дума, за разкази. 

Писани от Боян Крачолов, който ми е на сърце, защото ми говори на "Алисо" без това да звучи грубо. 

Не харесвам патоса на “Ние,младите”, “Дайте път на младите” и “Що е сторено от млад е все добро”, така че фактът, че е млад и това му е първата публикувана книга е тотално без значение. Не заради младостта  му си заслужава да се чете.

А защото повлича в един любим свят,  от който всяка сутрин с мъка се откъсвам, за да се впусна в реалността. Хората може и да сънуваме различни неща поотделно, но всички имаме едни тайни светове, в които аз лично с любопитство надничам при първа възможност.

Боян Крачолов

Та, Боян ме пуска в неговите и се чувствам сякаш само моето присъствие е липсвало, за да бъде картинката завършена. Трябвали са ѝ на книгата моите чифт очи. С които много внимавам да не мигна, за да не хвана грешния завой в магичния лабиринт. 

И да, спекулирам свободно с името си и заявявам, че Алиса отвори врата към още една чудесна страна и този път тя се казва “Църква от сънища”. В Църквата е пълно с неканонични извадки от сънища, които в една, две, максимум три страници, успяват да обърнат погледа навътре и да ми припомнят, че и аз сърце нося, нищо че ветрове ме брулят и хали ме носят из живота. 

Обичам да сънувам. Бих емигрирала в сънищата си. Засега само отскачам да паля свещички  в мойта си Църква. И в тази на Боян Крачолов. Ще се видим там.

Той междувременно режисира, печели награди и прави куп други неща, така че няма да ви залее със себе си и едва ли ще видите купища ревюта и коментари за книгата. Затова аз,

като достатъчно шумна особа си позволявам да го направя. 

"Църва от сънища" е 93 страници, издадена е от Издателство Ерго, струва 10 лева, има тъмно синя корица с рисунки на Кристина Костова и си заслужава и бързото изгълтване на един дъх, и бавното препрочитане в последствие.